Куче в чекмедже (или историята на едно невероятно детство)

565748_543289875690014_1944278137_n

Домашно приготвена лютеница, филии със сладко от сливи, да ходиш бос по асфалта и да си играеш  с прашка.. Това са нещата, за които децата днес само слушат, като приказки за далечно царство, пълно с фей, принцове и принцеси и зли магьосници. Когато истината е, че това се случи преди 10-15 години. Моето детство.

Бях бурно дете, винаги усмихнато и изцапано я с гореспоменатата домашна лютеница, я с нещо не до там ставащо за ядене. Постоянно тичах насам-натам и правех бели, не се спирах на едно място. Но и мама беше хитра и измисли начин да ме накара да кротувам за час-два – пускаше ми филми от нейното детство. И аз гледах в захлас. „Куче в чекмедже“ си остана любимият ми филм. Карах мама да ми го пуска отново и отново, докато не научих всички реплики. Тогава излизах пред вкъщи, сядах на пейката, на която се събираха всички баби да клюкарят, и им разигравах филма.

И аз като Миташки исках кученце. Исках приятел, с когото да си играя. Брат ми беше още бебе тогава, беше розов и миришеше на люляк. Пък и мама не ми даваше да си играя с него, да не би да го счупя.

8faf7481a37b2bafde774310e5293665

Дори сега, години по-късно, когато вече не съм онова малко изцапано момиченце, аз все още обичам да си пускам „Куче в чекмедже“. И го гледам все така в захлас от начало до край. Но сега обръщам по-голямо внимание на детайлите, сега го анализирам, като възрастен. Сега мога да ви кажа, че ролята на Веселин Прахов като малкия Митко е едно от най-добрите неща, който е правил. Мартин Стоянов и Емил Димитров му партнират в ролите на Андро и Стефан, допълвайки го, пресъздават едно истинско приятелство. Бих ви казала и, че това е един от най-добрите проекти на режисьора Димитър Петров, а сценария на Рада Москова предизвиква овации. Сега бих ви казала, че макар главната роля да се играе от дете, филмът е за възрастни.

Мога да ви анализирам „Куче в чекмедже“ цял ден, но какъв е смисълът? Когато бях малка и го гледах за пръв път, само тогава разбирах за какво се отнася. Сега порастнах, всички порастнахме и загърбихме детсткото в себе си. Но то не е забравено. Пуснете си филма, отспуснете се на дивана и избягайте за час и малко от света на възрастните.

Аз мога без да се замислям и с ръка на сърце да кажа, че имах прекрасно детство. Ще ви разказвам още за него, ама друг път.

M. Stefanova, 2013

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s